Когато посегнах към „Посещението на придворния лекар”, нямах представа с какво се захващам. Четох я в продължение на три месеца, на малки дози , редувайки с разтоварващи съпътстващи четива. Оказа се необичайна, трудна и потискаща. Но и стойностна.
Радвам се , че попаднах на книгата. Че се запознах с особения стил на автора – Пер Улув Енквист . И най-вече че узнах за незаслужено жестоката и тъжна съдба на английската принцеса Каролине Матилде, на просвещенеца доктор Йохан Щруензе и злощастния крал на Дания Кристиан VII.
Книгата разказва за политика, любов, идеали,подлост, доблест,самота.
Кристиан VII – шизофреник или просто нещастен, потиснат и комплексиран младеж; жертва на жестоки методи на възпитание и наследник на безцеремонен баща – пианица, развратник и грубиан; Безспорна марионетка в управлението на Дания.
Каролине Матилде – жертва и пионка на произхода си, и голямата политика. Жадна за живот, с будна мисъл, борбена и обречена от обстоятелствата и обкръжението си.
Доктор Йохан Щруензе – просвещенец не само на думи, но и на дело; вероятно политически наивен, но с добри намерения; успял безкръвно да проведе за кратко време ред исторически реформи в обществения живот на Дания; заплатил дързостта си с живота си!
Исторически реалния сюжет е от епохата на Просвещението, но сходствата с настоящето в което живеем са смразяващи. За пореден път си дадох сметка, че в историята на човеците Добрите Идеи винаги се раждат в светлите, свободни и честни умове на едни, за да бъдат употребени и изкористени в практиката от други-властолюбиви, алчни, прагматични, егоистични…..
Изказът на автора е почти публицистично сух. Лишен от емоция. Исторически изчерпателен. Безпирстратен. Не сочи с пръст добрите и лошите. Поднася фактите и обстоятелствата с обективна дистанцираност. Но в същото време разказът е пропит с дълбок психологизъм, който мотивира всяка постъпка на героите. И крайният, и изненадващ ефект от подобен доста суховат текст е дълбоката съпричастност на четящия, към случващото се и участващите в него.
Докато четях на пресекулки книгата, се опитах да попълня гигантските си пропуски по отношение на автора, епохата, историческите личности. Не открих много, но пък попаднах на филма по романа – „Кралска афера”(A Royal Affair – 2012). (Още един мой пропуск във времето.)
Останах очарована и още по-натъжена, след гледането на филма.
Книгата и филмът са в прекрасна симбиоза. Думите по великолепен начин – красиво и сдържано, с точна мяра са преведени на визуален език. Алисия Викандер и Мадс Микелсен като принцеса Каролине Матилде и доктор Щруензе са радост за окото, но и жива болка за сърцето.
Финалната сцена на филма е изиграна от Микелсен брилянтно. Без измислен патос и захаросан героизъм. С толкова истинска човешка емоция. Потрес , ужас , но и мъжество и достойнство побрани в една чиста сълза, проронена миг преди края. Великолепна работа на оператора с близкия план. Няма да спойлирам, но в тази сцена буквално виждаш един абзац от книгата да се превръща в картина – Идеята и Духът се извисяват над тълпата. Но е тъжно. 😦
Един интересен и проникновен текст за книгата:
stealingheaven13 